POSLEDNÍ VÁLEČNÍ KRÁLOVÉ EVROPY

NOVÝ DÍL KAŽDOU STŘEDU VE 21:00

ХЕЙСТИНГС 1066 – Прелюдия към една битка

Труден брат

Проблемите на ново-коронования крал на Англия, Харолд II Годуинсън, започнали много преди да се възкачи на трона. През 1055, Сиуард, граф на Нортумбрия, умира, а година по-рано, най-големият му син, наследникът, бил убит в битка със скотите. По-младият наследник, обаче, все още бил твърде млад, за да се справи с размирните земи на Север. Братът на Харолд Годуинсън, Тостиг, имал власт над тези земи.

Тостиг Годуинсън (около 1026-1066) управлявал владенията си с железен юмрук. Не бил много обичан. Говори се, че е отговорен дори за политически убийства. Бъркал се и във вътрешните борби между по-дребните велможи. Когато през 1065-а, година преди смъртта на крал Едуард, наложил много висок данък, хората възстанали. Таните нападнали хазната и си наумили, че за да се защитят от династията Годуин, ще трябва да си намерят силен съюзник. Открили такъв в лицето на Моркар от графовете на Мерциа, Едуин. Възстанието прераства почти в гражданска война.

Харолд Годуинсън, бъдещият крал и най-влиятелен член от клана Годуин, решил да преговаря, в желанието си да избегне ненужни кръвопролития. Оказало се, че Тостиг е мразен от почти всички и да продължи да управлява Нортумбрия било невъзможно. Титлата и богатствата му били отнети, а самият той, изпълнен с омраза, бил пратен в изгнание. Той никога не забравил тази обида от собствения си брат и се заклел да отмъсти, като почти незабавно започнал да събира армия, за да се бие с Харолд. Всичко това имало фатални последици за развитието на събитията през следващата година.

Нашествието на викингите

През януари 1066, Харолд Годуинсън става крал на Аглия. Той знаел, че ще има проблеми с принц Уилям в Нормандия, който ще иска да предяви претенциите си към трона. Вероятно не е очаквал, обаче, че преди да го сполетят тези беди, ще му бъде нанесен удар от собствения му брат, Тостиг, който си бил намерил съюзник в лицето на норвежкия крал, Харалд Хардрада. Те нападат Нортумбрия, от където Тостиг наскоро е изгонен. Крал Харалд Хардрада, също узурпатор на английския престол, бил смел войн, който обичал риска и искал да участва в още една война. На 18 септември 1066, около 9000 викинги си напрарвили огромен лагер край Рикол на река Ус в Нортъмбърланд. Скоро, в битката при Фулборд, те разбили силите на Моркар, графът на Мерциа и графът на Нортъмбърланд и превземат Йорк.

Стамфорд Бридж

Крал Харолд Годуинсън реагира незабавно. Вестоносци от графовете стигат до краля в средата на септември. На 24 септемри, шест дни след десанта на викингите, кралската армия достига до Тодкастър, където съобщават на краля, че нашествениците са на 12 км от Йорк, при Стамфорд Бридж, и че корабите им са на ощо 20 км. Хардрада вероятно не е очаквал конфронтация толкова скоро и решил да си почине.

Кралят предприема дръзкия ход да атакува, всичко изглежда в негова полза; важният елемент на изненадата, разположението на терена и мястото на почиващата си армия от викинги от двете страни на реката. Тези, които били от страната, от който Харолд идвал, нямали шанс за оцеляване. Защитата на Стамфорд Бридж била преодоляна бързо, но издържала достатъчно, за да може останалата част от армията нашественици да се подготви за битка.

Битката продължила няколко часа, но когато Харалд Хардрада и Тостиг били убити, хаосът обзел редиците на викингите и скоро те започнали да се оттеглят панически от бойното поле към лагера си. Повечето били убити. Крал Харолд Годуинсън великодушно решил да пощади сина на победения крал Хардрада, Олаф. Оцелелите от великата армия отплавали само на 24 лодки и никога повече не се завърнали.

Нормандското нашествие

Наколко дни след като се справил със заплахата от скандинавската армия, Харолд получил вести, че Уилям Копелето е акостирал на юг. Харолд се бил надявал, че времето в този период на годината няма да позволи на голяма армия да прекоси Английския канал. Огромната бойна сила, която била мобилизирана за защитата, вече била разпусната, корабите били отплавали и той бил на голямо разстояние от практически незащитени земи.

Частично разпуснатата армия се върнала на юг, събирайки по пътя си, колкото се може повече хора в редиците си. Около 8 октомври след форсиран преход те пристигнали в Лондон. Мястото на срещата за тези, които били извикани в хода на прехода, било “Old Apple Tree”, което за жалост вече не знаeм къде се намира. Два дни по-късно, без да изчака остатъка от мобилизираната армия, кралят, начело на бойците си, се впуснал в посока Хейстингс, срещу нормандците.